Седя умислен до прозореца
и гледам тъжното небе,
с годни, вече аз оплаквам го -
горкото, синьото небе!

в очите ми сълзите светят,
душата ми не спира да скърби,
защо е тъжно тъй небето...,
а то отвръща - тъжният си ти!


Мюнстер 2009