Във лицето на днешната утрин,
аз видях насълзени очи,
чух молбата на моята същност,
заглушена от грешни мечти:

"Събуди се, стани и излез
и тръгвай напред да вървиш
и ни крачка назад, нито поглед през рамо,
твоят път е напред разбери!"

Две сълзи се тихо пророниха,
едната капна на мойто сърце,
а другата литна - подгоних я
и света мой, красив аз открих.

Озарен от желания девствени,
недокосвани от човешки лъжи,
аз летях и душата ми весела,
чувства нови пред мене разкри...

Май за пръв път изпитвам любов,
любов към живота и хората,
май усмивката тоз път е искрена
и лицето заразно блести!

:)

It is the second entry I read tonight. And I am on my third. Got to think which one is next. Thank you.